Бележки
      Първи впечатления
      IP адресиране
          Рутиране
          OSI моделът
          Подмрежи
          IP адреси и FQDN
      Автоматично конфигуриране
      WINS и NETBIOS имена
      Примери
         SMTP
         Ftp, telnet и други
         Още от командния ред
      Линкове
      Списък на RFC-та
      Дефиниции

   

Текуща страница: Автоматично конфигуриране

Нека другите вършат Вашата работа

Както вече може би сте разбрали, за да се върже един компютър в мрежа, се изискват някакви познания и доста конфигуриране, което не винаги е по силите (или нервите) на начинаещия потребител. Тези настройки (ако използвате Windows 95/98 или пък някакво NT) се правят от менюто Network в Control Panel-а или просто като натиснете Properties върху иконата на Desctopa-а. Ако сте били там, сигурно сте били и в менюто TCP/IP Properties, където (звучи логично, нали) са TCP/IP настройките на Вашия компютър. Имате възможност да си избирате почти всичко - от IP адрес, през DNS сървъра, или пък Default Gateway. Имате обаче и възможността да не пипате нищо и да оставите на Вашия администратор (или Интернет доставчик) да се оправя с тази каша.

В опциите за настройка има две, които ще Ви спестят всякакви по-нататъшни грижи, стига другите да са си свършили добре работата. По-важната засега, "Obtain an IP address automatically" ще накара компютъра Ви да се свърже с така наречения DHCP сървър, за да получи от него необходимата информация. Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) си има собствено RFC, естествено, което можете да разгледате тук. Този протокол описва начина, по-който сървъра предоставя информация на даден компютър, относно неговото IP, Gateway-a и други нужни за правилната му работа в една TCP/IP среда. Горе-долу процеса се състои в следното:

Още при стартирането си, Вашият компютър изпраща пакет, които се вижда от всички локални компютри, по мрежата. Този пакет има два адреса - 0.0.0.0 като адрес на изпращача (това сте Вие, с още неизвестен истински IP адрес) и 255.255.255.255 като адрес на получателя. Ако в локалната Ви мрежа има DHCP сървър, той ще отговори на молбата Ви, и ще Ви прати всички необходими настройки. Тези настройки, вече приети от Вашия компютър, обаче важат определено време. Желателно е този период да не е много дълъг, за да имат възможност и други компютри да използват същия IP адрес, след като на Вас вече не Ви трябва.

Какво би станало обаче, ако Вие седите в Интернет цяла нощ, или Ви се налага да работите прекалено дълго и срокът, за който Ви е отпуснат IP адреса (така наречения "lease duration") изтече? Това се случва доста рядко и то само ако имате проблеми с DHCP сървъра. Ако lease duration-а Ви е два часа, например, то на средата на този интервал, на първия час вашето PC отново ще се свърже с DHCP сървъра и ще поиска удължаване на срока. И така ще се окажете с нови един час, в който ще можете спокойно да изпoлзвате мрежата, преди да си поискате нова отсрочка. Този процес, ако връзката е добра и Вие имате неизчерпаемо желание за работа, може да продължи практически до безкрайност. Можете да видите кога сте контактували за последен път със сървъра, както и още малко любопитна информация, изпълнявайки една от двете "вездесъщи" команди... оставям на Вас да се сетите. Дали ще прозвучи като подсказка, ако Ви спомена, че има и начин сами да си възобновите, или прекратите lease duration-а? За целта използвайте съответно командите ipconfig /renew_all и ipconfig /release_all от DOS, или съответните бутони в менюто на winipcfg.

Редно е, все пак, след като Ви изброих положителните качества на DHCP, да Ви кажа сега и за някои негови лоши страни. Първо, когато в мрежата Ви има такъв сървър, е доста трудно да се следи кой компютър по кое време какъв IP адрес е използвал. Е, сигурно ще можете да сведете избора до 10-20 варианта, защото DHCP сървърите не раздават произволни IP адреси - те са конфигурирани да избират измежду някакъв обсег (например 194.11.13.32 - 194.11.13.63). Този обсег обаче може да бъде доста голям, ако и мрежата Ви е голяма. Вторият проблем, който може да възникне е, ако някой потребител ръчно си настрои компютъра с един адрес, докато същият адрес се предоставя от DHCP сървъра на друг потребител. Вторият компютър най-вероятно просто няма да може да използва мрежата в този момент.

А какво става с втората опция, свързана с DHCP, ще попитате Вие. Тя се нарича "Use DHCP for WINS resolution", обаче за съжаление аз още не съм Ви запознал с WINS, така че, за това ще трябва да потърпите до следващата глава.

<<назад | напред>>


Начало на страницата | The Lair | E-mail | Информация | US
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2000 • ©2000 Николай Мареков