Бележки
Първи впечатления
IP
адресиране
Рутиране
OSI моделът
Подмрежи
IP
адреси и FQDN
Автоматично
конфигуриране
WINS
и NETBIOS имена
Примери
SMTP
Ftp, telnet и други
Още
от командния ред
Линкове
Списък
на RFC-та
Дефиниции
Текуща страница: Първи впечатления
Какво всъщност е TCP/IP?
Ще си позволя още от самото начало да направя скок в тъмното и с едно-две и изречения да дам някаква дефиниция, смисълът на която доста бързо би трябвало да се изясни.
TCP/IP (transmission control protocol/internet protocol), или в свободен превод - "протокол, контролиращ предаването на информация по интернет", всъщност е общото название на група протоколи, които (както подсказва и името) дефинират начина, по който информацията се разпространява по "мрежата". TCP е един от многото - IP, SMTP, FTP - това са само част от объркващо изглеждащите съкращения, чиято цел е просто да осигурят предаването на някаква информация (дали това ще е само един файл, e-mail, или някакъв адрес) от един компютър на друг.
На Вас, като на обикновен потребител, рядко ще Ви се налага да знаете какъв е точно този начин, та нали затова са създадени програми, от рода на Netscape, Eudora, telnet и други. На всички тези програми (не на Вас) им се налага да се съобразяват със стандартите, дефинирани от различните протоколи, за да можете Вие да си пишете с роднините в Америка, да сваляте mp3-та, да си чатвате, или просто да четете тази страница. Добре е да се отбележи, че под думата мрежа се има предвид не само Internet, но и произволна локална група компютри, където TCP/IP често се използва. Естествено, мрежови протоколи има различни, но като че ли за известно време TCP/IP ще бъдат най-разпространените.
Хубавото на тези стандарти, е че (макар и доста обширни) те са добре документирани в така наречените RFC's (Request For Comments). Това са прости, сравнително добре организирани, леснодостъпни текстови файлове, отразяващи всяко допълнение или поправка в правилата. Макар че те представляват интерес най-вече за специалисти, може да погледнете някои от по-любопитните тук. Общият им брой се доста над 1000, но да си призная, и аз не знам колко точно.
Но защо точно TCP/IP, а не някой друг протокол - примерно IPX/SPX или NetBEUI? Една от най-хубавите черти на TCP/IP e че той натоварва мрежата минимално, или казано по-просто - пакетите отиват там, където трябва и рядко "задръстват" мрежата, като сe мотаят хаотично нaпред-назад. По-подробно това е обяснено в следващите 3-4 глави. TCP/IP също е доста гъвкав - често, ако някъде по пътя връзката се прекъсне, той ще се опита да намери алтернативен (макар и може би по-бавен) начин да осъществи контакт и в крайна сметка да изпрати ICQ съобщението Ви, примерно. Е, само не си мислете, че TCP/IP е разрешението на всичките Ви Internet беди - освен, че в общия случай той изисква солидна поддръжка на компютрите, все още не е измислен такъв протокол, които ще накара телефонната Ви централа да не дава заето, или пък ще оправи скъсания кабел. За съжаление, идеални връзки не съществуват и колкото и добре да са написани едни правила, често се появяват чисто физически спънки за прилагането им, някои от тях доста трудно откриваеми и отстраними.
Но време е да споменем и най-важното - от програмистка гледна точка - предимство на групата от протоколи, наречена TCP/IP - това е така наречената модулност. Всъщност, тази дума би могла да бъде заменена с малко по-разбираемата - разделеност. Ако сте се чудили, защо всъщност съществуват толкова много протоколи (което се отразява донякъде и на броя на RFC-тата), вместо всичко да е описано на едно място - сега ще се опитам да ви обясня с един пример.
Представете си, че пишете писмо, което трябва бързо да изпратите до Австралия, например. Какво правите? Слагате го в плик, пишете адреса и тичате в пощата. Дори не Ви трябва да знаете цената на марката, защото има кой да Ви я каже. От Вашата поща писмото сигурно ще отиде до Централна поща, ще се качи на самолет до Банкок, после на друг, после пак по пощите и накрая (ако всичко е наред) - ще го прочете точно човека, на когото сте писали. А какво би станало, ако същия ден самолет за Банкок няма? Нищо страшно, тогава сигурно писмото Ви ще мине през Сингапур, или дори през Лос Анжелис, ако трябва. А ако искате да пуснете не писмо, а колет? Ми пак нямате особен проблем - изключвайки по-високата цена - отивате в DHL или в Булпост и въпросът Ви е уреден. Смешно би било да се притеснявате точно как пратката ще се добере до предназначението си, както би било странно, ако пилотът, превозващ Вашето писмо, знаеше наизуст цените да марките, които трябва да залепите върху него.
Аналогията между пощенската и компютърната мрежи е учудващо точна. Когато четете този документ, едва ли се интересувате откъде точно е дошъл той, пък и кабелите, по които е минал едва ли се интересуват дали използвате Netscape, Explorer, или пък някои текстов браузер под Linux. Програмите за трансфер на файлове (CuteFTP, Windows Commander) нямат представа за формата на писане на e-mail, а пък Pine, Eudora, Outlook, или каквото там използвате за да си проверите пощата едва ли са най-подходящи за чат. От друга страна, не влиза в работата на нито една от изброените потребителски програми да определят точния маршрут на подаваната от тях информация в мрежата. Точно тази е модулност (или разделеност) на задачите, а покрай тях и на протоколите, описващи ги, подпомага по-лесната поддръжка, а също доста улеснява създаването и усъвършенстването на различни приложения.
Но, време е да продължаваме нататък! И ако много неща са Ви все още неясни, може би е добре да отделите малко време да разгледате дефинициите - все пак имаше доста от тях в тази глава. Вижте примерите (SMTP е като че ли най-достъпният) и все пак не забравяйте, че предстоят още доста интересни неща и всичко би трябвало да Ви се изясни по-натам.
Начало на страницата | The
Lair | E-mail | Информация
| US
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2000 • ©2000 Николай Мареков