Бележки
Първи впечатления
IP адресиране
Рутиране
OSI моделът
Подмрежи
IP
адреси и FQDN
Автоматично
конфигуриране
WINS
и NETBIOS имена
Примери
SMTP
Ftp, telnet и други
Още
от командния ред
Линкове
Списък
на RFC-та
Дефиниции
Текуща страница: IP адресиране
212.12.113.1 - какво пък е това?
Ако сте обикновен потребител на Интернет, сигурно рядко Ви се е налагало да се сблъсквате с подобни цифри. Може би Вашият доставчик Ви ги е издиктувал първия път, когато сте си конфигурирали компютъра, но след това бързо сте ги забравили. Тези цифри всъщност представляват така нареченият IP адрес - уникален номер за всеки компютър в дадена мрежа. Смисълът на тези номера е почти същият, както Вашият телефонен номер, защото IP адреса се използва от компютъра Ви, за да се свърже с точно определен друг компютър и да поиска или предаде някаква информация. Също както и Вие, когато искате да се обадите на някой приятел, набирате неговия номер, а не почвате хаотично да звъните на произволни телефони, така и TCP/IP се обръща само към определен компютър, а не започва безразборно да разпраща информацията из мрежата. В това е смисълът на минималното натоварване, споменато в предната глава, но повече по въпроса ще разберете в Рутиране .
Тези групи цифри, малко странно на пръв поглед се наричат "октети". Това е така, защото Вашият компютър работи в двоична бройна система и представя числата от 0 до 255 в осем бита, или един байт (28=256). Така че в крайна сметка се оказва, че един IP адрес се състои от четири групи октети, разделени с точки, като цифрата между всеки две точки не може да бъде по-голяма от 255.
Струва си да се отбележи, че тези адреси не се раздават случайно на потребителите на Интернет, също както и телефонните номера отговарят (поне донякъде) на квартала или града в който живеете. Една компания, наречена InterNIC (Internet Network Information Center) се занимава с разпределянето им. Обикновено различни компании (университети, фирми, или Интернет доставчици) получават дадена серия от IP адреси (например - 191.121.xxx.xxx) и са свободни да разпределят оставащите два октета както намерят за добре. Те дори са в правото си да отстъпят част от IP адресите си на друга компания, да ги разпределят между служителите си, или пък хич и да не ги използват. Например, ако всички адреси в Софийкия Университет са от вида с 191.121.xxx.xxx то адресите на компютрите във ФМИ може да са 191.121.67.xxx а тези на Стопанския Факултет - 191.121.68.xxx
IP адресите се разделят формално на две части - мрежова част (или така нареченото Network ID) и част идентифицираща самия компютър (Host ID). Така, в горния пример, ако вземем адрес 191.121.67.113 то 191.121.67 ще бъде Network ID-то (или идентификатора) на мрежата на ФМИ, докато 113 ще представлява Host ID-то на някои от тамошните компютри. Засега запомнете само, че такова разделение съществува, като повече ще се опитам да Ви обясня в главата Подмрежи.
Ще попитате тогава - "А какъв е моят IP адрес?" Отговорът е: "Зависи". Спомнете си, че целта на тези адреси е да улеснят комуникацията в мрежа, така че, ако компютърът Ви не е свързан, може и да не се нуждае от IP адрес. Ако сте на dial-up връзка, сигурно получавате различен адрес всеки път, когато се свържете, а всеки път, когато прекъсне връзката, този адрес се освобождава за другите потребители (по-подробно - в главата Автоматично конфигуриране). Това е така, защото Вашият Интернет доставчик сигурно има ограничен брой IP адреси и не може да осигури по един за всичките си клиенти. Ако пък работите в локална мрежа (тоест, без пряк достъп до Интернет) можете сами да си изберете IP номера за компютрите, без да се опасявате, че те ще се повтарят с нечии други в някоя друга мрежа. Тъй като тези номера се използват само от Вашата фирма, възможност за объркване няма. И накрая, ако все пак настоявате да разберете Вашият IP адрес в момента, идете в DOS и напишете ipconfig /all. Не се притеснявайте, ако не разбирате какво означава другата информация там, ще ви стане ясно в следващите глави.
И накрая, нека въведем още един термин, свързан с IP адресите - така нареченото рутиране (routing). Рутирането е процес на насочване на пакетите, в зависимост от техните IP адреси. Когато Вашият компютър иска да изпрати някакъв файл по мрежата, в повечето случаи той няма да знае точно къде се намира неговия "събеседник" и няма да може да прати съобщението си директно там. Aко компютърът, на когото пращате информацията, се намира на локалната Ви мрежа (а това означава, че имате еднакво Network ID), тогава работата е лесна - все ще успеете да се ориентирате сред десетината възможни избора.
Работата обаче става сложна, ако трябва да пратите съобщение на компютър в друга мрежа. Ако започнете да издирвате по мрежата точно кой компютър из Интернет пространството притежава точно този IP адрес, сигурно ще загубите страшно много време. Решението на този проблем не е особено сложно - изпращате информацията на определен рутер и той се грижи за нея. Рутерът (да приемем, че това е някакъв сървър) от своя страна преглежда IP адреса на предполагаемия Ви събеседник, като най-вече се интересува от Network ID-то. Та значи Вашият посредник, рутера, ще се погрижи да прати файла Ви във вярната посока - тоест, на съответния сървър, отговарящ за съответната мрежа, откъдето вече информацията ще попадне на правилното място. Този процес доста прилича на разговор по телефон, където Вашите думи най-вероятно ще преминат през 2-3 централи, преди да ги чуе който трябва. А я си представете Вашия телефонен апарат да трябваше да помни пътя до всички други телефонни апарати, чиито номера набирате?
Начало на страницата | The
Lair | E-mail | Информация
| US
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2000 • ©2000 Николай Мареков