Бележки
      Първи впечатления
      IP адресиране
          Рутиране
          OSI моделът
          Подмрежи
          IP адреси и FQDN
      Автоматично конфигуриране
      WINS и NETBIOS имена
      Примери
         SMTP
         Ftp, telnet и други
         Още от командния ред
      Линкове
      Списък на RFC-та
      Дефиниции

   

Текуща страница: Примери>SMTP

Имате поща!

Естествено, за да получите писмо някой трябва да го напише и след това да знае как да Ви го изпрати. Всъщност, стига му да знае само e-mail адреса Ви, този който се грижи за изпращането се нарича SMTP (Simple Mail Transfer Protocol) и е описан основно в RFC 821.

Нека сега предположим, че аз (mareq@somedomain.com) се опитвам да пиша писмо на някой приятел (да го наречем user@otherdomain.com). Първото нещо, което си струва да се отбележи, е че и двата адреса са от вида потребител@компютър. Това е най-често срещаната форма на e-mail адресирането, макар че е напълно възможно да изпратите писмо на голяма група хора, както често правят фирми с рекламна цел. Ето го сега и примерното ми съобщение:

Date: Tue, 18 Apr 2000 15:12:46 EDT

From: mareq@somedomain.com
To: user@otherdomain.com
Subject: мач

Айде да гледаме мач следобед.
Бирата е от мен!

След като натисна бутона “Send“ SMTP влиза в действие. Моят компютър, да го наречем “изпращач“, или за по кратко И, се свързва с “получателя“ - П, който най вероятно е някакъв “mail server“. След като двете PC-та установят връзка, между тях се провежда диалог, в който И предава информацията на П. Репликите в този диалог са близки до човешкия разговор и са дефинирани прецизно от SMTP. По-долу ще видите само най-типичната и най-проста форма на комуникация между двата компютъра, като други примери може да намерите към края на RFC 821.

П: 220 OTHERDOMAIN.COM SMTP Service at 18 Apr 2000 15:17:18 EDT
И: HELO OTHERDOMAIN.COM
П: 250 OTHERDOMAIN.COM - Hello, SOMEDOMAIN.COM
И: MAIL From: <mareq@somedomain.com>
П: 250 MAIL accepted
И: RCPT To: <user@otherdomain.com>
П: 250 Recipient accepted
И: DATA
П: 354 Start mail input; end with .
И: Date: Tue, 18 Apr 2000 15:12:46 EDT
И: From: mareq@somedomain.com
И: To: user@otherdomain.com
И: Subject: мач
И: Айде да гледаме мач следобед.
И: Бирата е от мен!
И: .
П: 250 OK
И: QUIT
П: 221 OTHERDOMAIN.COM Service closing transmission channel

Ако сте проследили внимателно разговора, то сигурно сте разбрали, че писмото ми е благополучно получено. Компютърът, който се грижи за изпращането разполага с ограничен брой команди (като HELO - за първоначална връзка с mail server-а, RCPT - за уточняване на получателя, DATA - за предаването на самия текст на писмото). Сървърът, който приема информацията има по-широк кръг от команди, като всяка от тях се състои от цифрова и текстова част. Цифровата част се използва от самите компютри, а текста след нея е за улеснение на потребителя. Това е типично за повечето интернет протоколи и позволява бързо да се ориентирате в обстановката, ако нещо не е наред. Ако вашата програма записва всеки “разговор“ в log файл, то Вие ще можете лесно да разберете какво точно се е объркало.

Трицифрените кодове, които връща сървърът всъщност не са чак толкова сложни за запомняне, защото са доста логични. Отговор, започващ с цифрата 2 указва, че всичко е наред, 3-ката означава, че получателят е в процес на изчакване на допълнителна информация. Ако видите 4-ка на първа позиция, то на лице е временна грешка (например, сървъра в момента е зает) и e-mail-ът ще бъде изпратен по-късно. Непоправими грешки, като неверен получател, се отбелязват с 5-ца и в такъв случай най-вероятно писмото ще Ви бъде върнато.

Освен тази размяна на реплики между двата компютъра, SMPT дефинира и начина, по-който трябва да изглежда написания от Вас e-mail (по-подробно - в RFC 821 и RFC 822). Hапример, да пишете в прост текст (ASCII), да не въвеждате редoве с повече от сто символа, или пък username-а в адреса, на който пращате да не бъде по-дълъг от 64 символа. За щастие, за повечето от тези неща се грижи програмата, в която оформяте съобщението си (Netscape Messenger, Eudora..) Хубавото на повечето Интернет стандарти е, че независимо дали имате, или нямате представа от тях, на други им се налага да ги спазват.

<<назад | напред>>

 


Начало на страницата | The Lair | E-mail | Информация | US
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2000 • ©2000 Николай Мареков