Бележки
      Първи впечатления
      IP адресиране
         Рутиране
         OSI моделът
         Подмрежи
         IP адреси и FQDN
      Автоматично конфигуриране
      WINS и NETBIOS имена
      Примери
         SMTP
         Ftp, telnet и други
         Още от командния ред
      Линкове
      Списък на RFC-та
      Дефиниции

Текуща страница: IP адресиране> Подмрежи

Kакво се крие под мрежите?

Както вече май разбрахте, IP адресите се раздават от една компания, наречена InterNIC. Тази компания обаче, или някоя друга умна глава, е решила максимално да си опрости задачата при разпределянето на наличните адреси и е измислила така наречените класове. Представете си, че притежавате огромна фирма, която има офиси из цялата страна ( а може би и в чужбина), или пък поддържате мрежата на някой голям университет. Тогава ще трябва да свържете голям брой PC-та в мрежата си и ще трябва да поискате от InterNIC голям обсег от IP адреси. Най-мъдрото решение би било, да Ви се даде класът адреси, например от вида 113.xxx.xxx.xxx където Вие сами ще можете да разполагате с последните три октета и по този начин ще имате на разположение огромно количество възможни адреси. В този случай, Вашето Network ID ще бъде 113 (тоест, всички компютри, чиито IP адреси започват с тези цифри, ще са от Вашата мрежа). Всяко PC пък от Вашата мрежа ще има Host ID, състоящо се от 9 цифри (или три байта в двоичен вид). Такъв вид адреси 3:9 се наричат Клас А адреси.

Ако Ви трябва по-малка мрежа (има се предвид поне 1000-2000 PC-та), то вие ще се задоволите и с адрес от Клас B, където първите шест цифри (или два байта) ще са Вашето Network ID, а следващите шест - Host ID-то на някой компютър във Вашата мрежа. Ако пък сте типичната средно-голяма фирма и имате не повече от стотина компютъра, то ще са Ви необходими само три цифри, за да осигурите уникално Host ID за всеки компютър, така че първите девет цифри (или три байта) ще са свободни за Network ID-to Ви. Такива адреси 9:3 се наричат Клас C и все още можете със сравнително малко усилия да убедите InterNIC да Ви отпусне един такъв, защото от тях има доста.

Долната таблица дава представа как са разпределени IP адресите по класове. Забележете, че адресите с първи цифри над 223 липсват (например, не можете да получите адрес 245.12.34.1), защото те за сега се използват само за експериментални цели. Някои други адреси (като тези, започващи с 0 или 127) също не са разрешени, но и за това има време.

Сега, ако видите адрес 194.11.13.73 най-малкото, което ще можете да кажете за него е, че той има Network ID 194.11.13 и Host ID 73, защото принадлежи на Клас C, нали? Да, ама не съвсем! Нека си представим, че Вие поддържате компютрите на фирмата, която се е докопала до тaзи серия (range) от адреси и Вашата фирма има офиси в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас. Създавате обща мрежа, но искате всеки от офисите да бъде в собствена подмрежа. Ако във всяка от тези подмрежи има 10-20 PC-та, няма ли да е добре да вземете "назаем" един, два, даже три бита от Host ID-то и да го отстъпите на Networtk ID-то. По този начин, всяка от мрежите ще си има собствен мрежов идентификатор, а Вие все още ще имате на разположение пет бита за Host ID-тата на Вашите компютри. 2⁵=32, така че Вашите двайсетина Host-та не биха били проблем.

Проблем би било единствено, как да съобщите на тези компютри, че сте "маскирали" тези три бита от Host ID-то като част от Network ID-то, защото, ако те не знаят за тази промяна ще допускат грешки, когато се опитват да определят, дали даден друг компютър е от тяхната мрежа. И тук идва на помощ така наречената Subnet Mask. Subnet Mask-ата, която е почти неразделна част от IP адреса Ви и която сигурно вече знаете, ако поне веднъж сте написали ipconfig /all в DOS пък сте изпълнили START/Run...winipcfg показва каква част от IP адреса Ви се използва за Network ID. В нашия пример Subnet Mask-ата би била 11111111.11111111.11111111.11100000 - първите три байта на Клас C адресите винаги се използват за Network ID и затова тук седят само единици, но освен това ние сме заели (или "маскирали") още три бита от последния октет в негова полза. Host ID-то се образува само от последните пет бита, за което свидетелстват петте нули накрая на Subnet Mask-ата. Вие сигурно сте свикнали да виждате това число в десетичен вид, но преобразуването не представлява проблем (поне за компютъра Ви) - 255.255.255.224. За един външен наблюдател (било то човек, или рутер) Вашият адрес се състои единствено от две части. Вие обаче знаете, че той е разделен всъщност на три - Network ID, Subnet ID и Host ID.

Това разделение на подмрежи обаче поражда и малки неудобства. По различни причини (някои от които доста дискусионни), никоя част от един IP адрес не може да съдържа изцяло нули, или изцяло единици. Тоест, адреси като 194.11.13.0, 194.11.13.255 113.0.0.0 и 0.11.132.1 са забранени. 194.0.0.1 и 113.0.0.1 обаче са разрешени, защото в първия случай 194.0.0, а във втория 0.0.1 съдържат в двоичното си представяне и нули и единици. Това ограничение обаче се разпростира и върху Subnet ID-то (макар че доста хора не биха се съгласили с това, не без основание). Да вземем например напълно валидния на пръв поглед адрес 194.11.13.11 от нашата фирмена мрежа, която има Subnet Mask 255.255.255.224. В този примерен адрес първите 24 бита означават Network ID-то, следващите три - Subnet ID-то и последните пет - Host ID-то. Нека обаче разгледаме този адрес в двоичен вид:

Виждате, как наглед напълно редовен IP адрес, след разделянето на мрежата ни на подмрежи, става невалиден. Този недостатък на подмрежите обаче не омаловажава тяхната огромна стойност. Когато разделяме една мрежа на части, ние ограничаваме до минимум ненужния трафик, като не позволяваме на информацията от офиса в Бургас, например, да се праща и чете във всички други офиси, освен когато не считаме това за необходимо. Разделението на подмрежи и под-подмрежи (или създаването на един вид дървовидна структура) не утежнява, а напротив, улеснява комуникацията в Интернет.

<<назад | напред>>

Начало на страницата | The Lair | E-mail | Информация | US
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2000 • ©2000 Николай Мареков